Баница

Номера е в корите! Това е истината. Като не мога да точа кори, купувам от дебелите "Къпани кори", или кори на сач, щото са направо като домашни. Каквото и да увиеш в тях, все ще става за ядене.

И така - трябват ти 5-6 кори. Това са или два найлонови пакета по три, или кутия замразени с пет.  Даже корите ти да са друг вид, че и от по-тънките, технологията е една и съща.

Разстилаш корите на масата.  В малък съд на котлона пускаш краве масло колкото кутия цигари и доливаш олио - около малка чашка за кафе.  Когато кравето се стопи и сместа закъкри - махаш от котлона.

Докато маслото се топи, разбиваш в купа 6 яйца и кофичка кисело мляко. В сместа изсипваш равна чаена лъжичка сода. Ама може и без сода.

Намазваш с мазнината тавата, в която ще печеш баницата.

Поръсваш всяка от корите с 3-4 супени лъжици от мазнината и намазваш (аз напоследък мацам с ръце направо) с яйчено-млечната смес.  Поръсваш със сирене колкото обичаш. Навиваш кората на пура и я поставяш в тавата.

След като повториш процедурата със всички кори, отгоре им изсипваш останалата мазнина (ако ти е останала), ама сега да не си подготвил много и да плувнат в мазно, че голяма гадост ще се получи.  Ако ти е останала яйчено-млечна смес, намазваш хубаво корите отгоре.

Печеш в средно силна фурна - около 220-230 градуса.

Щом стане златиста, макар че обикновено става кафява, а не златна, ама нали така пишат по сайтовете, вадиш от фурната и покриваш с кърпа, да постои 10-15 минути.

По принцип, всички тестени продукти трябва да си обиколят нивката. Така се казва на почивката след печенето. А не да се лапат веднага.  Това е така, защото от маята или набухвателя се образуват газове, които правят мехурчетата в хляба или тестото и тези газове трябва да изветреят преди да ядеш. Като в онази приказка за Житената питка, ако я помниш. Не за газовете де, за нивката.